ЛА̀ЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лая. От лаенето се виждаше, че кучетата бяха се отдалечили. Й. Йовков, АМГ, 28-29. Кучето изджафка и се свря в краката му. Найден се наведе и строго му заговори: — Слушай, никакво лаене! П. Стъпов, ЧОТ, 95. Борците най-напред двама, а след малко трима, се заваляха из нощта с дивашки викове, с пъхтене и тежко охкане, които се смешаха с яростното лаене на псето. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. Лисицата издава особено лаене, което много прилича на джафкането на младо куче. П. Петков, СП, 25.