ЛАЗ, ла̀зът, ла̀за, мн. ла̀зове и ла̀зи, м. 1. Лице от южнокавказка народност, което живее в Мала Азия. Един анадолски лаз (същият, който беше продавал из село бакър) ходеше таз сутрин като замаян по мегданя пред Геновата кръчма. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 135. Той [Босната] първо разказа, че костенурките живеели по анадолските балкани и реки, и че ги ловели лазовете. Ст. Чилингиров, ХНН, 208. Месото от делфин рядко се употребяваше и от лазовете ( турци делфиноловци) за храна. То се хвърляше обратно в морето. Пр, 1954, кн. 1, 34.
2. Рядко. Пират. — Лазове! — определи моментално Андрей .. Лазовете бяха морски разбойници, пирати, контрабандисти. Живееха по бреговете на Мала Азия и повече в морето. С. Чернишев, ВМ, 29. Очаквахме да намерим и интересни разкази, .., да научим нещо повече за битката на адмирал Ушаков при нос Калиакра и обвитите със забрава истории за „лазовете“ — крайбрежни пирати, които някога върлували по тези места. HTM, 1961, кн. 12, 21.
— От тур. Laz. — В-к Дунавска зора, 1868, бр. 11.