ЛАЗАРЀТ м. Малка болница към военна част, лагер и под., обикн. извън населено място. Мене ме раниха още при първия бой в китката на дясната ръка и се озовах във военнополевия лазарет, а по-късно, вследствие инфекция, попаднах и в болницата в Кюстендил. Др. Асенов, ТКНП, 268. Лекарите на войсковите части преглеждат болни, дават лекарства, дори извършват неотложни операции в своите полски лазарети. Г. Караславов, Избр. съч. III, 147. Лазаретите са обикновено близо до бойната линия. В. Геновска, СГ, 365. В лазаретите кадят с хлор сичко, за да го очистят от чума. Н. Геров, ИФ, 16.

— От ит. lazzaretto през рус. лазарет. — Н. Геров, Извод от физика, 1849. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ-ФФ, 1959, 259).


Източник: Речник на българския език (онлайн)