ЛАЗАРЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до лазарет; лазаретски. По средата, в няколко редици, изпълнили шосето, гърмят в изпревара отрупани с багаж артилерийски и обозни кола, щабни файтони, лазаретни каруци с мръсни байрачета. М. Кремен, Б, 95. Вече никой не изоставаше от строя, никой не вписваше името си в лазаретните книги. Пролетните настинки и инфлуенции като че ли внимателно заобиколиха войнстващата, весела и упорита рота. П. Вежинов, ВР, 257.