ЛАЗАРЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Лазаретен.

Лазаретски плъх. Разг. Войник, който често ходи и лежи в лазарета.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.


Източник: Речник на българския език (онлайн)