ЛАЗАРЍСТ м. Рел. Монах, член на католически орден с център игуменството Сент Лазар, основан в 1634 г. с цел да разпространява християнската вяра. Княз Чарторижки и граф Владислав Замойски бяха намислили с помощта на лазаристите и полските емигранти да присъединят българите към католишката черква. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 68. Лукавият лазарист Брюнони разглеждал с алчущ поглед пратениците: между тях се мяркали и свещеници — това е добре... Хр. Бръзицов, НЦ, 103. На другия край на трапезата вселенският патриарх Йоаким спореше с голобрадия началник на лазаристите патер Евгений за правата на католици и православни върху светите места. Ст. Дичев, ЗС I, 22-23.
— Фр. lazariste. — Γ. Бобриков, Историческо обозрение на България, 1871.