ЛА̀ЗАРИЦА1 ж. 1. Диал. Лазаровден. Лазар кметици думаше: / — .. / Ни сме вино запили / с моите млади дружина. / Мало че вино да пийем, / повече че се сговорим / за Лазарови имена, / че то йе неска Цветница, / Цветница и Лазарица, / та ми се слави името. Нар. пес., СбНУ XLIII, 515. Тя ми се милно моли: / — Е, виека, две невести, / две невести, самовили, / ного сте ме почекали, / още малко почекайте: / да преиграм Лазарица, / да преиграм ден Великден. Нар. пес., СбНУ XLV, 367. Йощ я мало почекаа, / та преигра Лазарица, / Лазарица и Великден, / и убави ден Гюргьовден. Нар. пес., СбАИ, 284.
2. Песен, която се пее на Лазаровден; лазарница2, лазарня (Н. Геров, РБЯ III).
3. Игра, която се играе на Лазаровден (Н. Геров, РБЯ III).
ЛА̀ЗАРИЦА2 ж. Диал. Лазарка1, лазаркиня1, лазарница1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.