ЛА̀ЗАРКА1 ж. Девойка, която лазарува. След като обходят на групи цялото село и изпеят във всяка къща подходяща песен, лазарките се стичат на селския мегдан. Б. Геронтиев, Б, 104. Красота повечко е имало — не напразно и до днес се трупаме да гледаме и лазарките и кукерите. О. Василев, ЖБ, 33. Паленето и прескачането на огън срещу и във време на някои празници, .., игрите на лазарките, песните и игрите пред Коледа, .. и маса други традиции са и наследство от най-далечното минало. ПН, 1935, кн. 5-6, 80. — Я стани, стани детенце, / да погледнеш лазарки, / как хубаво играят: / черни чехли разтропват, / шити поли развяват. Нар. пес., СбАИ, 249.
ЛА̀ЗАРКА2 ж. Диал. Лазаркиня2. На другата пролет в канавките изникнаха първите треви, нацъфтяха великденчета и лазарки. Г. Мишев, ЕП, 169.