ЛА̀ЗАРНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Шег. Година от живота на човека. — Откъде сте родом, на колко години, осъждан ли сте? .. — .. — На какво да отговарям по-напред? Пък и толкова ли е важно откъде съм и на колко лазарника съм. П. Незнакомов, Ст, 1965, бр. 1005, 4. След Монката реших да се оженя и аз. Време ми беше. Тридесетте лазарника отдавна бях подхванал. А. Станоев, П, 83. Едър, широкоплещест, канара човек, той прехвърляше петдесет лазарника, макар че в хайдушките му мустаци нямаше нито един бял косъм. Др. Асенов, СВ, 89.
ЛА̀ЗАРНИК2, мн. -ци, м. Мъж, който лазарува; лазар2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ЛА̀ЗАРНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид хоро, което се играе на Лазаровден; лазарня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.