ЛАЗАРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Извършвам обичая лазаруване. Напразно хората правели магии и молебени за дъжд, напразно лазарували катунарите! Ст. Станчев, ПЯС, 89. Най са пременила, / на Лазар тръгнала / вредом из селото / .. / Одиле са моми / и лазарувале. Нар. пес., СбНУ XLVI, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)