ЛА̀ЗЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лазя. Отново се съсредоточават в мъчително лазене нагоре. Силят се да оглушеят. Но този вразумителен глас ги разтърсва, .., спъва ги: — И най-опитният алпинист спира там, където го завари мъглата! Бл. Димитрова, Лав., 122. И сега се живо рисуват пред очите ми ония картини хубави и величествени на планинския мир, ония лазения по стръмни урви и остри гребени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 87.