ЛАЗУ̀РЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Лазурен. Долината остана в лазурева сянка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. „Лазуревий твой взор, ако да можеше да проникне в глъбините на сърцето ми.“ Ив. Вазов, МЧ, 25.
