ЛАКТА̀ЗА, обикн. ед., ж. Спец. Разтворим фермент, който се намира в храносмилателните сокове на някои животни и в някои квасове, разграждащ млечната захар (до гликоза и галактоза). Разграждането на приетите храни се извършва от соковете на смилателните жлези, които съдържат смилателни ферменти (..). Скорбялата се разгражда от амилазата, .., захарозата — от захараза, лактозата от лактоза. ОБиол. X кл, 28. Лактозата, която има за субстрат лактозата (млечна захар), разгражда същата до гликоза и галактоза. Б. Койчев, Б, 53.
— От лат. lac, lactis 'мляко' през нем. Laktase и рус. лактаза.