ЛА̀КЪТ, -ят, -я, мн. -кти, след числ. лàкътя, м. 1. Става на ръката между раменницата и предраменницата. И сега, когато гледаше в голямото гардеробно огледало широките си рамене и как при всяко свиване на ръцете в лактите мускулите му пъргаво набъбват, той се усмихна със задоволство. Д. Ангелов, ЖС, 8. Пешевски сядаше срещу нея, показваше ѝ кое как трябва да се направи и често поглеждаше ту пълничката ѝ, заоблена в лакътя ръка, ту хубавата с меки дипли шия... Ст. Марков, ДБ, 452. Почувствувало мъжкия поглед, момичето нервно започна да чупи тънките си, с остри лакти ръце. Д. Кисьов, Щ, 12. Иван пиеше наздравица за свекъра и свекървата, .., пи и за новия началник на гарата, като мушна с лакът Лозана в хълбока и лукаво намигна. М. Марчевски, П, 194. — Какво да ти донеса за похапване, чичо? — попита угоднически снахата, като го придържаше за лакътя. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269. До лакътя ѝ — неговият лакът / и шепотът му — в нейните коси. / Сражения, опасности я чакат, / а слабост коленете ѝ коси. Бл. Димитрова, Л, 98. ● Обр. Пътят правеше тука остър лакът. Ив. Вазов, Съч. VII, 87. 2. Разш. Част от ръкав, която покрива мястото върху тази става. Пестеливият Прайбиш отиде да облече под престилката си едно вехто сако, което носеше в куфара си и на което опитната фрау Прайбиш беше замрежила изкусно оръфаните лакти. Д. Димов, Т, 215. — Разправяш ми бабини деветини! — викаше ядосано Попето на един висок ученик с кърпени лакти. Ем. Коралов, ДП, 58. Този охолен човек знаеше какъв вятър вее в джебовете на защитника на неговите интереси и виждаше протърканите лакти на жакета му. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 134. Третото по ред .. заведение беше бръснаро-фризьорница .. , на което единствен съдържателят имаше бяло палто със сиви кръпки на лактите. Чудомир, Избр. пр, 222. — Лошо плащат на учителите, — каза тя, и погледът ѝ ходеше по оръфаните крачули и изтрити лакти на Палазова. Й. Йовков, ΒΑΧ, 50.
3. Остар. Мярка за дължина, равна на 65 см. Баба Йордана се върна да гласи стана .. — имаше насновани шестнайсет лакти черна памучна основа. Г. Мишев, ЕП, 210. Тази година суша налегна земята, .., класовете едва се изправиха на лакът височина. А. Гуляшки, ЗВ, 28. — Между ясена и оброчището пет лакти копахме, докле намерим парите. Ст. Загорчинов, ДП, 322.
4. Разг. Ирон. Като несъгласувано определение към съществително при изразяване на някакъв размер, който е в несъответствие с друг. Над гората прехвърчаха свраки, педя пиле, лакът опашка. Й. Радичков, СР, 9. — Братче, ти не се сърди, че ти се сопнах — обърна се към Лазар войникът, който бе го нарекъл „педя човек, лакът брада“. Л. Стоянов, X, 131. Току влезли, ей го бай Рачо / с тракалястото благо лице, / човек педя — две лакти мустаци — / ни посрещна. Н. Марангозов, НПС, 87. От къде го бог създаде [либето] / у градина из коприва, / оно барем да е човек: / педя човек, лакът брада. Нар. пес., СбВСтТ, 844.
◊ Влача се по корем и лакти. Разг. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършването на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. Мене и ангария да ме повикат да поработя на държавата, по корем и лакти ще се влача, но ще отида. Н. Хайтов, ПП, 43. На един лакът място. Разг. Съвсем близо, на малко разстояние. — Къде ви е кръчмата? — .. — Хей там, в уличката... На един лакът място! Тонич, КСШ, 13. Показвам лакът. Разг. Правя груб жест като израз на несъгласие, правя напук. Другарите завикаха подире ми: „Хайде, загази, загази!“ Аз им показах лакът, излязох смело и направих един кръгом пред дъската. Г. Краев, Ч, 197. Михо, изгубил самопреценка, както бива с хора, изпаднали в сляпо отчаяние или в безпочвена надежда .., им показвал лакътя си, псувал ги и заплашвал. Д. Вълев, Ж, 47. Проправям / проправя (пробивам / пробия) си път с лакти <и зъби>. Разг. Трудно, но постепенно напредвам в живота, издигам се в обществото. Йоргов мразеше тези довчерашни количкари, които пристигаха от най-затънтените селища на България с дебели шаячни дрехи, .., хранеха се с най-мизерните остатъци от непродадения зеленчук и бавно, но търпеливо си проправяха път със зъби и лакти. Г. Караславов, Т, 3. Търкам лакти<те си>. Разг. Прекарвам много време по различни инстанции, зает с някаква дейност. Човек не си търка лактите по университетските скамейки, за да спи после из конюшните. А. Гуляшки, МТС, 85.
— Други форми: ла̀кет (разг.), ла̀хтек и ла̀кот (диал.), ла̀кат и ла̀хът (остар.).