ЛАКЪТЯ̀, -ѝш, несв., непрех. Диал. Криволича, лъкатуша; лакутя. Пътят ни ту криволичи през орешаци и храсталаци, ту са протача на отворено поле и лакъти през лозя, кукурузени нивя и ливади. МС, 1883, кн. 4, 16-17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)