ЛА̀ЛАДЖИЯ, -ията, мн.-ии, м. Разг. Неодобр. Лала (в 1 знач.). „Сега намерили годишно събрание да правят! — .. — И как забравих! Тоз лаладжия ще изтърси пред всички: лежи си човекът и не ще да знае, че имаме годишно събрание!“ И. Петров, НЛ, 200. — Вие нас не ни уважавате — стана сантиментален по-ниският. — Мислите пи за лаладжии. Т. Монов, СЧ, 128. Пусна се дума, че днес дошъл човек от балкана, бригадир от някакво си горско стопанство. Записвал за дървен материал, .. Нека да се подиграва Димо Сатъра, .. Именно той изрази съмнение, че този бай приятел горски е някакъв лаладжия. Г. Краев, СКТ, 47.