ЛАЛЀ, мн. -та, ср. 1. Пролетно луковично градинско или диво цвете с фуниевидни или звънчевидни различно обагрени единични цветове, разположени обикн. на дълга дръжка. Tulipa gesneriana. В градините люлеят чашки червени, жълти и морави лалета. В. Нешков, Н, 243. Цветовете на минзухара, лалето и други се отварят на топло и затварят на студено. ОБиол. X кл, 51. Първото лале по нашите земи е пренесено от турците през XV век. HTM, 1961, кн. 9, 30. Вов градина до три цветя / цъфтеха, лелко, джанъм, цъфтеха: бири лале, бири дзюмбюл, / бири гюл, лелко джанъм, бири гюл. Нар. пес., СбНУ XLVI, 275.
2. Само ед. Бот. Род многогодишни луковични растения със средна големина. Tulipa.
◊ Витошко лале. Разг. Планинско цвете с жълти цветове, които приличат на божур. Frolius europeus. Самодивско лале. Разг. Планинско цвете с един до няколко увиснали надолу жълти цветове и червени прашници. Lilium jankae. Холандско лале. Сорт лалета, създаден в Холандия в началото на XIX в. Той носеше букет от бели холандски лалета. Н. Каралиева, Н, 7.
— От перс. през тур. lale.