ЛАЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от лале; малко лале. Пролетта в Игличево .. А зад някой храст някак срамежливо надничат сини теменужки, лаленце се смее отсреща. Кр. Григоров, И, 152. Той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа, което царуваше с хубостта си над всичките теменуги, момини сълзи, лаленца, карамфилчета. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. „Лаленце се люлее на зелени ливади.“ ВН, 1960, бр. 2656, 2.