ЛА̀РИНКС м. Анат. Горната част на дихателната тръба; гръклян, дихателно гърло. Докторът ме прегледа днес. Констатира хронически катар на ларинкса. Ще трябва да ме маже около десетина пъти, като правя и гаргара. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. У стари хора хрущялите на ларинкса и на трахеята се вкостяват. В. Кърджиев, ОПА, 343. Пресипването се появява при всички заболявания на ларинкса. НТ, 1999, бр. 193, 10.
— От гр. λάρυγξ 'гърло'.