ЛА̀СКА ж. 1. Нежно докосване до живо същество, като израз на любов, обич, приятелство и под.; милувка. — Хайде, не плачи — зашепна ѝ той кротко, като я погали по бузата. Топлата му ласка отново разплака Цвета. Д. Ангелов, ЖС, 313. Димо наклони глава и допря лице до страната ѝ. Тя не се отдръпна, почувствува ласката на мъжа си като една детска милувка. К. Петканов, МЗК, 6. И високият смях, с който той произнесе тези [успокоителни] думи, и дружеският глас, и топлата другарска ласка по рамото завладяха напълно младежа. Т. Генов, Избр. пр, 259. И ето, ние ненадейно се прегръщаме, отначало почти прилично, а после изведнъж съвсем безразсъдно и аз ровя пръсти в буйната кестенява коса и усещам по лицето си ласката на милите устни и прегръдката ни става все по-трескава. Б. Райнов, НН, 481. Елка взе да го гали с ръце и лице. Доброто животно чувствуваше ласката. Р, 1926, бр. 229, 2. Жребецът почувствува нежността ми и ми отвърна с ласка — лепна мократа си муцуна на челото ми. Мл. Исаев, Н, 23. ● Обр. Чуваше гласа му, който никога не беше чула отблизо, усещаше ласката на неговите очи. И. Петров, НЛ, 13. Елена се изсмя високо и .. още веднъж го [поручика] погали с топлата ласка на черните си очи. К. Петканов, В, 36. // Прен. Приятно усещане, изпитвано от някого под въздействие обикн. на слънце, въздух и под. Нужно бе просто да се отдаде на слънцето и на това чудесно море, да усеща всеки миг топлата влажна ласка на вятъра. Ем. Манов, БГ, 24. Строителите излизаха на площада, застояваха се там под ласката на зимното слънце. Т. Монов, СЧ, 33. Вместо плач долови тънкия загубен глас на мушица. В тоя глас той усети дълбокото спокойствие на нивите и сам почувствува леката ласка на светлия въздух. К. Петканов, МЗК, 153. Здравко се върна в действителността. Луната вече грееше високо над черницата. Щурчето спеше. Здравковото чело се освободи от хладната ласка на стъклото. Цв. Ангелов, ЧД, 18.
2. Добро отношение, благост, доброта. Голяма бащинска обич и внимание проявяваше Величков към малката си дъщеря: във всяка негова дума се чувствуваше нежност и ласка. СбЦГМГ, 300. Много пъти се опитва Лута да отвори дума, да поговори с ласка, да поплаче на скута му, но старият отвръщаше само едно: — Стига. П. Константинов, ПИГ, 196. Със смъкнати плещи и разтреперан език, .., той не правеше разлика между имането и недоимъка, ругатнята и ласката. Д. Вълев, Ж, 88-89. — Ти тук ли си? — каза дядо Йордан с бащинска ласка на сина си. Елин Пелин, Съч. III, 51. Аз бях отчаян, аз бях озлобен, / .. / Но ти ме сгря, мила, ангело нежни, / с твоята ласка, слово любовно. Ив. Вазов, Съч. III, 54.