ЛА̀ХНА ж. Диал. 1. Зелка.

2. Зеле. На едната му страна има просторен каменен нар. Оттука се почва същинската баня. Насядали .. около своето ядене печени гъски, .., кюфтета винаги съпроводено с неизбежната лахна кисело зеле с червен пипер и зехтин обедът на тия .. жени и деца продължава. Ст. Чилингиров, ПЖ, 162-163. На другия ден жената на бай Димо приготви за обед печена пуйка със зеле .. Ядох с наслада, но малко. Бай Димо ме гледаше учудено: Амъ яж, бъ Ваньо. Де жъ намериш такваз тлъста фитка, бъ! А ... я виж и лахната каква й препечена. Ив. Димов, АИДЖ, 110.

— От гр. λάχανα. — Друга форма: ла̀хана.


Източник: Речник на българския език (онлайн)