ЛА̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от специално изработена кожа със силна лъскавина, от лак2. — Чичо Арисиян, носиш ли ми обувки? .. — Виж тия. Струват ми се големички за тебе. Детето грабна лачените пантофки, започна да ги мери. Ст. Мокрев, ПСН, 34-35. Чак сега откривам, че и той е облечен официално — с черна връзка на червени точици, с бяла риза и лачени половинки. Др. Асенов, СВ, 59. Сабята му бе закачена от лявата страна на сърмения колан, а от дясната висеше пистолет в лачен калъф. Д. Линков, ЗБ, 117. Лачена чанта. Лачени ботуши.