ЛА̀ШКАМ, -аш, несв., прех. Разг. 1. Придвижвам нещо, като го клатя, люшкам насам-натам; бутам, тикам, Чуваха се резките сигнали на стрелочниците и припряното пухтене на малкото локомотивче, което лашкаше товарни вагони на третия коловоз. М. Марчевски, П, 191. Из района постоянно кръстосват малки влакчета със строителни материали, пищят локомотиви и с трясък лашкат тежко натоварени вагони. РД, 1950, бр. 332, 2. // Разш. Карам (в 4 знач.). На мен често ми се иска да имам кола като него и да си я лашкам нагоре-надолу. Д. Цончев, ЧС, 15.

2. Клатя, люшкам нещо или някого, докато го превозвам. На пътя до един чифлик ни спряха три деца .. — Здраствуйте, ребята! поздравих ги и аз и момиченцето ме запита какви сме. Казах му, че сме българи .. Тогава именно малките почнаха да говорят едно през друго и да разказват патилата си. Качили ги една нощ на влака, лашкали ги дълго време и ги докарали в този чифлик. Две години вече живеели тук и работели на господаря. И. Петров, ОЗ, 22-23. Ала скоро разбрахме, че няма никакво значение къде ще седнеш в раздрънкания дървен сандък, който ни лашкаше тъй, че едвам си поемахме дъх. К. Калчев, ПИЖ, 85.

3. Нееднократно изпращам някого ту на едно, ту на друго място, без да се съобразявам с желанието му; бутам, тикам. Емилия го посрещна така на нож, .. Не, по никакъв начин! Нищо и никакви, без заслуги като тебе се наредиха по легациите, само ти се оставяш да те лашкат, където си искат! Ст. Даскалов, СЛ, 29. лашкам се страд.

ЛА̀ШКАМ СЕ несв., непрех. 1. Возя се в превозно средство, което се клати, люшка насам-натам. — Дай му един лев! излезе от колата Василка. .. Ти нали не ми се сърдиш? .. Та аз пак за наше добро го направих. Иначе кой знае докога щяхме да се лашкаме с влака, после отново да дирим рейс! Кл. Цачев, В, 190.

2. Прен. Люшкам се, непостоянен, колеблив съм. Не знам и не искам да знам, защото се убедих за стотен път, че тя е човек на крайностите и се люшка от северния до южния полюс. К. Калчев, ДНГ, 87.

3. Местя се нееднократно от едно на друго, обикн. отдалечено, забутано място. Няма почит на по-горните и не умее да се подмазва .. Има мно-о-о-го да се лашка из помашките краища! Б. Несторов, АР, 77.


Източник: Речник на българския език (онлайн)