ЛА̀Я, ла̀еш, мин. св. ла̀ях и (остар. и диал.) лах, несв. 1. Непрех. За куче, вълче, лисица и някои други животни — издавам лай. Някога кучето и котката си живееха като брат и сестра. А сега кучето мрази котката, гони я, лае подир нея. А. Каралийчев, ТР, 122. Наблизо яростно лаеха кучета и извиваха на вой. М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Колкото наближавах [огньовете], съзнавах, че село не е, миришеше ми на злак, а не на дим; нямаше псета да лаят, нито петли да пеят. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49. В гората лаят гладните чакали. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 186. Ще те водя да видиш как се калят елените и ще чуваш как лаят сърните майки. Ем. Станев, ПЕГ, 75. // Прех. Обикн. за куче — изразявам отношение към някого или нещо чрез лай. Понякога Зъмка [кучето] вдигаше ято яребици или се спираше пред някой таралеж, лаеше го от яд, че не може да го докосне. Ем. Станев, ЯГ, 33. // Непрех. В съчет. с предл. на. Обикн. за куче — реагирам на нещо или някого чрез лай. — Какъв ти вълк! — издума старецът, .. — Не виждаш ли, че [кучетата] лаят па човек! Д. Ангелов, ЖС, 151. Кучетата си лаят, керванът си върви. Послов. Храни куче, да те лае. Погов.
2. Прен. Непрех. За картечница, инструмент и под. Издавам неприятен звук, подобен на лай. Откъм храстите започваше да лае настървено немската картечница. Ив. Мартинов, БК, 14. По усойните лаят секири. Ламар, Худ. С I, 200.
3. Прен. Непрех. и прех. Разг. Обикн. с предл. срещу, по. Говоря с ожесточение против някого или нещо; нападам, ругая. То си е моя работа за кой мъж говоря, чу ли, куче такова, дето лаеш срещу светия отец. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 147. Цяла сутрин тоя лая комунистите и накрая обеща на Иван да го направи кмет, щом спечелят изборите. Хр. Пелитев, ХО, 57. — Две войни съм воювал и пак двеста трудодни съм изкарал. А ти? Само лаеш по хората и биеш картите. Кр. Кръстев, К, 76. — Е, не е лесно да си държавен човек — подхвърли му тя зад гърба. — Я не лай, кучко! — сряза я той от вратата. Б. Несторов, АР, 126. Не ги [децата] слушай! Те са проклети и в червата. Нямат образование. Нека лаят, а ти си гледай работата! А. Каралийчев, ПГ, 55. лая се взаим. от лая (в 1 и З знач.) — Но, Методи, това е овчарски пес. Какво ще го правиш? Ще се лаят с Хени! М. Грубешлиева, ПП, 203. Изведнаж в дъното на някаква уличка екна многогласен лай: навързани за решетката на градския парк, 20—30 едри кучета ожесточено ръмжаха и се лаеха. К. Константинов, ПЗ, 135-136. „Ще пием ли нещо или ще продължим да се лаем?“ Руми: „Никой не те е лаел, стига си се глезил.“ Д. Цончев, ЧС, 74. лае се безл. от лая (в 1 и З знач.) Не бива да се лае по ръководството на завода. Грешката е в проектантите. Ст, 1968, бр. 1169, 3.
◊ И кучетата не ме лаят някъде. Разг. Не ме уважават, никак не ме зачитат. Тежко му стана да го сравняват със злочестия пияница Божила, който беше едно време доста заможен селянин, а сега и кучетата го не лаеха в селото. Хр. Максимов, СбЗР, 22. Кое куче <ти> лае; коя кучка <ти> лае. Ирон. Разг. Употребява се, когато някой пита за нещо, за което до момента му е говорено, обяснявано, а той не е слушал. „А кое куче ти лае от Клисура до Карлово?“ Л. Каравелов, Съч. II, 18. Кучетата да лаят по някого или нещо. Разг. За нещо много лошо, грозно. Лая на аба (сукман). Диал. Приказвам напразно, безрезултатно. „Да онемее Тасьова петел“ — оживя на сърце и у Григора, и у Камена. А Тасьо и нехае. „Лаят на аба“, дума. А. Страшимиров, Съч. I, 535. А другия Тодор — / .. ; / мъж учен и буден, / но и малко чуден — / .. / Твърде много знае / на сукман да лае. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 198-199. Лая си хляба. Разг. Обик. с отриц. Карам се с този, от когото зависи службата ми, прехраната ми. В зор се видяхме, докато разберем кой е този, та е решил да си лае хляба и пише такива дописки в „Стършел“ против големци и началници.