ЛЕА̀НДЪР, мн. -дри, м. Индив. Олеандър. Нощта безмълвна, стъпваща излеко, / над морните леандри бе дошла. Ив. Карановски, МП, 5.

— От ит. leandro през рум. leandru.


Източник: Речник на българския език (онлайн)