ЛЀБЕД м. 1. Едра, обикн. бяла и по-рядко черна красива с дълга шия водоплаваща птица, която се отглежда за жива украса на басейни и паркове. Cygnus olor. По широката каменна стълба се слизаше до езерцето, дето плаваха лебеди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 7. А после отидох към езерото .. Над него кръжаха няколко двойки лебеди. С. Ставрев, ТСП, 32. Тук [в Австралия] се срещат различни видове папагали, птицата лира, австралийският щраус, черният лебед, райската птица и др. Геогр. VI кл, 136. Те виждат — / три горди черни лебеди отпред, / висока лодка излеком повели. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 203. Що ми се белее, / белее, люлее, / .., / отвъде през бел Дунав? / Дали са лебеди, / или са снегове? Нар. пес., СбНУ III, 132.

2. Само мн. Зоол. Подсемейство водоплаващи птици от разред гъскови. Cygnuinae.


Източник: Речник на българския език (онлайн)