ЛЀБЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни и (разг.) -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Лебедов. Из разтвора, що оставяха предниците ѝ, се виждаше зелено атлазено елече, което кокетски пристягаше вълнистите ѝ гърди и оставяше да се види източена лебедна шия. Ив. Вазов, СбНУ II, 60. На портата извън беше вързана една висока прекрасна жълта кобила, с лебеден врат, английска раса. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 136. Не напивай чаша вино, / я напивай малка мома, / бело лице лебедено, / черни очи черешеви. Нар. пес., СбНУ I, 15.
◊ Лебедна песен. Остар. Лебедова песен. Не много преди смъртта си, Тенисон изпява своята лебедна песен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 163.