ЛЀБЕДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на лебед. — Тя [Палечка] може да ни избяга, виж я колко е лека, като лебедов пух. Св. Минков, СЦ (превод), 66. — Дай ми, боже, дай ми крила лебедови, / крила лебедови, очи соколови, / очи соколови, снага тръстикова. Нар. пес., СбВСтТ, 774.
2. Който наподобява лебед, който е като на лебед. Има в нея нещо внушително, то личи и в начина на държането на главата, също като лебедите. Сравнението ми харесва и аз наистина намирам нещо лебедово в нея. Особено шията. Сл. Македонски, ЕСЗ, 108. Поласкана, Мариолка пристъпяше към него с лебедова походка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 58. Наместо извита лебедова шия на цирковите коне, тоя див степен кон имаше шия къса и дебела като пън. Й. Йовков, ПК, 180.
◊ Лебедова песен. Книж. Последното, предсмъртно, обикн. най-хубаво произведение на поет или художник, на някакъв творец; последна творческа изява. Много песни се бяха отронвали от сърцето на Бачо Киро. Ала сега бе затрептяла у него нова огнена, предсмъртна песен. В него гореше сетната му тъжна песен. Една лебедова песен, защита и самообвинение едновременно. Зл. Чолакова, БК, 139.
— Други (диал.) форми: ла̀бедов, лю̀бедοв, лъ̀бедов.