ЛЕБЕНЍЦА ж. Диал. Любеница. Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чердже, на което седяле две лебеници или както ги наричат казанлъчене две дини, които представляле едносъщност и неразделност. Л. Каравелов, Съч. VII, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)