ЛЕБЛЕБЍЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до леблебия. Леблебиени зърна.

2. Който съдържа леблебия. Разнасяха се понички, пълни със сушени плодове и леблебиени пъстроцветни шекерчета. Д. Немиров, Б, 113.


Източник: Речник на българския език (онлайн)