ЛЕВА̀К, мн. -ци, м. 1. Мъж, който е свикнал да работи предимно с лявата ръка. Противоп. десняк, десничар. „Грабна с левицата топчето — беше левак, и удари.“ Т. Харманджиев, КЕД, 68. — Костилков, преместете торбата в лявата ръка, а събирайте желъдите с дясната! Както всички останали! — Но, другарю директор, .. аз съм левак .. — опита се да се оправдае референтът. Тонич, ГЗМ, 36. При десняците повредите са по-чести на дясната ръка, а при леваците — на лявата. Ц. Михов и др., КП, 51.
2. Прен. Разг. Ирон. Несръчен, непохватен човек. Гарванов грабна един стоманен свърдел и му го подаде: — Гледай, Ангелов, къде си е оставил ръцете оня левак — заварчикът! Н. Хайтов, ШГ, 80. Н е п о з н а т и я т: — Пак ли заплашваш? Забравяш, че парада командувам аз! Μ о к о: — Левак! Аз съм бараба, бе! С. Чернишев, ВМ, 137.
◊ Левак с двете ръце. Разг. Съвсем непохватен, несръчен човек.