ЛЕВАНТЍНКА ж. Жена, обитателка на Левант, обхващащ източните брегове на Средиземно море и земите покрай него, които в миналото са влизали в Отоманската империя. Тя [артистката] бе левантинка с неопределима народност, един от тия мелези, които скитат из вертепите около Средиземно море. Д. Димов, ОД, 12. Левантинките са възприели модата на шалвара, а на главата си носят шапки с цялата флора и фауна на Изтока. Хр. Бръзицов, НЦ, 325. Графът .. се усмихваше, изпълнен с приятното чувство, което му бе оставил танцът с тая хубава левантинка. В. Геновска, СГ, 94.