ЛЕВА̀ЧКА ж. 1. Жена, която си служи по-добре с лявата ръка, отколкото с дясната; левичарка (в 1 знач.). Противоп. деснячка, десничарка. Сестра ми е левачка, но почеркът ѝ е по-хубав от моя.
2. Прен. Неодобр. Жена, която проявява несръчност, неумение да се справи с определена работа или в дадена ситуация. Всичко провали тая левачка. Бях обмислила и уговорила всичко така добре.
3. Стесн. Разг. Лявата ръка; левица. Таман Йозо да го извърти с левачката (тя е като парен чук, неговата левачка) и той [Гарата] най-сетне го изфъфли това „кефеиноградска“ [евксиноградска]. Голям майтап беше. Д. Цончев, ЛМ, 67.
4. Остар. Спец. Пасталджийка, която работи от лявата страна на тезгяха при подреждане на тютюневите листа на пастали. При всеки тезгях работеха по една чистачка и три пасталджийки, които пък от своя страна се деляха на левачка, деснячка и капакчийка. Пасталджийките вземаха от листата, които чистачката беше разпределила и ги редяха па калъпчета, на леви и десни пастали и капаци. Д. Димов, Т, 33. Тя разбра какво трябва да се прави и как да се прави на тезгяха, когато се изготвя широк пастал. Веднъж замести левачката и започна да реди листата. Г. Караславов, ОХ II, 638.