ЛЕВГА̀ ж. Диал. Риба от семейство шаранови, която се среща в река Марица; карабалък.
— Неизв. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ЛЀВГА ж. Стара мярка за разстояние, употребявана преди въвеждането на метричната система в западноевропейските страни, различна по стойност в различни държави (приблизително около 4 километра при 25° географска ширина). Рене дьо Три изоставя Пловдив, .., и се затваря в крепостта Станимака, „която беше на три левги оттам“. Н. Хайтов, А, 9. Българските войски спряха на около 5 левги северно от Одрин. Д. Линков, ЗЗБ, 37. „Тоя ров, узнай от мене, / е левги двайсет хиляди на кръг; / но длъжни сме да бързаме, луната / под нази е, а пътя ни е длъг.“ К. Величков, АД (превод), 235. Една левга има 4444 метри, или 6943 З/4 аршини. Пч, 1871, кн. 4, 55. От старите франци мери за дължина употребяват ся: географическа миля или (левга) по 15 на стъпън — 7408 метра. Хр. Данов, ТПЧ, 354.
◊ Морска левга. Единица за разстояние, около 5555 метра при 20° географска ширина, употребявана все още при корабоплаването в някои страни.
— Вер. от лат. leuga, leuca през гр. λεὓγα. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление. Преведени от французки на славянобългарски език. Белград. 1847.