ЛEBЀHTEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Който се отнася до левент (в 1 знач.); левентски. Девет се куршума люти впиха / в левентната снага и мъртва я свалиха. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 258. Като орел с гордото си око гледа и с левентното си тяло се пери пред хората и пред слънцето. Ст. Ботьов, Κ (превод), 38.