ЛЕВЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който се отнася до левент, който е на левент (в 1 знач.); юнашки, строен, напет. Макар и четиридесет и осемгодишен, той имаше здрав, левентски вид, всичките му зъби се белееха при усмивка. П. Михайлов, ПЗ, 46. Чернокосият изправи левентска снага, мигом сграби гиздавата главица на пъстрополата и цап — една целувка по заруменели бузи. Ц. Церковски. Съч. III, 55. До него Скорлека левентски е плещи / извърнал. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 263. Индже се отличава с голям ум и съобразителност, а също така и с необикновена физическа красота. Неговата левентска външност прави впечатление и на стареца. Лит. XI кл, 230. Стоян на орли говори: / „Два орла, два мили брата! / По-нагоре се дижете [дигнете], / догде ми душа излезе, / та па тогава паднете, / бяло са месо наеште, / черни ся кърви папите; / бяло йе месо юначко, / черни са кърви левентски.“ Нар. пес., СбБрМ, 115.
2. Диал. Който е характерен за млад незадомен човек (ерген или мома); буен, свободен, волен. „Жени ма, майчо, глави ма, / .. /“ „Как ще те женя, сино ле, / .. / Не ти ли й мило и драго / левентско кесим ходене.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 68-69. Чуйте, малко и голямо: / дори е мома при майка, / дотува левент ходила, / левентска руба носила, / левентско хоро играла, / левентски песни пеяла! Н. Геров, РБЯ III, 7.
— Друга (диал.) форма: левѐнски.
ЛЕВЀНТСКИ Остар. и диал. Нареч. от прил. левентски; юнашки, напето, красиво. Пък момците поиграха [на хорото], / юнашки, левентски, / подир малко захванаха / да ся борят мъжки. Ц. Гинчев, ДТ, 47.
— Друга (диал.) форма: левѐнски.