ЛЕВЍТ м. 1. Истор. Свещенослужител у древните евреи, потомък на Леви, третият син на Яков. — Хаим, вземи ножа! — заповяда старецът на един от младите левити. Ст. Загорчинов, ДП, 272. Тъй силна, .., беше мъката на Арона, че той не усети кога в стаичката се вмъкнаха двамата млади левити и го свързаха здраво надлъж и нашир. Ст. Загорчинов, ДП, 274.
2. Като собств. име. Само ед. Третата книга на Моисеевото петокнижие. По устава на нашата чъркова такива [богослужебни] паремии земат ся обично от следующите книги: Бития, Изхода, Левит. З. Петров и др., ЧБ (превод), 63.
— От евр. собств.