ЛЕВИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъж, който си служи по-добре с лявата ръка, отколкото с дясната; левак. Противоп. десничар, десняк. Чарли Чаплин, който е левичар, е направил нов вид цигулка, .., за да бъде държан инструментът с дясната ръка, а с лявата да се свири. Р, 1926, бр. 229, 4. Стайко, като левичар, дръпва пищова с другата си ръка, гръмва и едного убива, а другиго — наранява. Хр. Ботев, Съч. 1929, 50. И той му ръката йотслаби, / ръката, левичарката; / нали бе Батул левичар, / той му саблята докачи, / та му главата йотряза. Нар. пес., СбНУ XIV, 80.
2. Човек, който принадлежи към левицата, към левите революционни сили в дадено общество. Противоп. десничар. Всички разправии в гимназията между левичарите и десничарите заемаха голям дял от времето му в училище. К. Калчев, ЖП, 263. В никоя от армиите на 1918 г. нямаше такъв висок процент левичари офицери, какъвто имаше в българската войска. Д. Казасов, ВП, 189. — Ти си комунист, даскале, .. — Не съм комунист, дядо попе, ами съм само левичар. Й. Вълчев, РЗ, 121. Боеше се да го не сметнат за някакъв водач на левичарите в селото и при някаква бъркотия да го арестуват. Г. Караславов, ОХ IV, 310. На погребението на републиканския ветеран Едвар Кине са са стекле до 100 000 души, между които са биле почти сичките най-първи левичаре из камерата. Зн, 1874, бр. 12.
3. Истор. Левосектант.