ЛЕВИЧА̀РКА ж. 1. Диал. Жена, която си служи по-добре с лявата ръка, отколкото с дясната; левачка. Противоп. десничарка, деснячка. (Н. Геров, РБЯ).

2. Диал. Лява ръка; левица. Зетю Ралине, Ралине, / я ми ръката разслаби, / ръката левичарката, / да бръкна в десна пазуха. Нар. пес., СбНУ XIV, 80.

3. Жена, която принадлежи към левицата, към левите революционни сили на дадено общество. Противоп. десничарка. — Сред нас е артистката Мара Колчева. Да я помолим да ни издекламира нещо. Полицията я гони, защото е левичарка — .. — затова не са посмели да я включат в програмата. О. Бояджиев, П, 69.

4. Истор. Левосектантка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)