ЛЕВИЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до левичар (във 2 знач.) и до левичарство (в 1 знач.). Противоп. десничарски. Революционизирането на работничеството и селячеството се манифестира по хиляди начини: и чрез многобройните стачки, и чрез честите сблъсквания с полицията, и чрез обилната левичарска литература и големите събрания на пролетариата. Раб., 1931, бр. 1, 2. Антирелигиозността на левичарските среди в селото също изключи много хора от общите трапези с подчертана религиозна форма: курбани, поноси, задушници. Ив. Хаджийски, БДНН I, 80. Не участвуваше [Гатев] в никакви акции, но на събранията на студентското дружество гласуваше за левичарската листа. М. Грубешлиева, ПП, 165. Левичарски вестник. Левичарска опозиция. Левичарски разбирания.
2. Рядко. Който се отнася до левичар (в 1 знач.) и до левичарство (във 2 знач.); левашки. Левичарски почерк. Левичарски навици.
ЛЕВИЧА̀РСКИ. Рядко. Нареч. от прил. левичарски. Противоп. десничарски. Щом [Манол] е левичарски настроен .., защо трябва да напуска баща си? Р. Михайлов, ПН, 47.