ЛЕПЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Плътно прикрепвам нещо към друго, обикн. с лепило; залепям1. Той беше лепил прокламации през нощта из улиците. Ив. Вазов, Съч. XXV, 205. Влязоха в малката странична стаичка да се дегизират. Свит на един стол в ъгъла, Канавов лепеше бради, мустаци. Г. Караславов, СИ, 50. Людете влизаха в църквата, шепнеха имената на бога, на богородица и Исуса, лепеха свещи по свещниците и се кръстеха. Д. Талев, И, 405. Кръстан дигаше наистина много шум, ходеше от кръчма на кръчма, предвождан от цигулари, върху челата на които лепеше сребърни левове, провикваше се. Й. Йовков, ПК, 34. Лепило или туткал, наричаме едно вещество, което се размазва, кога се свари и може да лепи и да спойва две неща наедно. Т. Икономов, ЧПГ, 102. ● Обр. Умората ги притискаше, сънят лепеше клепките. Стойко тутакси захърка. Г. Караславов, С, 60.
2. Имам качеството да прикрепвам едно нещо към друго. Какво е лепилото, добро ли е? Дали лепи? Да, лепи добре.
3. Диал. Измазвам стена, под или плет с глина, вар и др. Една стара жена лепеше с глина изкривените стени. Й. Йовков, Разк. II, 198. Гумното ли ще да лепим, фасул ли ще да чушкаме, .. — леля Гена първа се ще доде да ни помогне. Т. Влайков, Съч. II, 4. Щом занаближава някой празник, реките и чешмите се изпълнят с перачки, лепят, мият и редят къщите. Ст. Шишков, ЖБ, 37. Райке ле! От как са йе Райка родила, / къщата си не лепила, / за зло й дошло Русаля, / Русаля, русалски петък — / Райка ми грабна цедилник, / та ми за гнила [глина] отиде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 45. Тръгнала е Мита / жълта пръст да копа, / къща да си лепи. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 283. // Запълвам, запушвам дупка или нещо счупено, скъсано. Един си вадеше очите на мъждивата светлина с книга някаква. Друг нижеше писмо я до мама, я до момичето, дето му е на сърцето. Трети лепеше кръпка на окъсана дреха. М. Кюркчиев, ВВ, 7. Той [Ян Бибиян] ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, .., ту гуми лепеше. Елин Пелин, ЯБЛ, 14.
4. За лястовичка, пчела, оса и под. Изграждам гнездо и под. Лястовицата цял ден тича до реката, .., вземе тиня в човката и тича обратно да лепи гнездото си. Й. Радичков, СР; 91. Оси лепеха пити по керемидите, щяха да си снасят вече яйцата. Й. Радичков, СР, 82. Растителността на Индийския океан и частите му, .., не представя нищо особито, освен някои растения, от които тамошните ластовички правят тесто, с което те лепят знаменитите свои ястни гнезда. С. Бобчев, ПОС (превод), 314. ● Обр. Каирската цитадела е яка и внушителна крепост. Нейните основи са положени от .. Саладин. .. Следващите династии са лепили по жълтите склонове на хълма пови стени и бойници. С. Северняк, ОНК, 255.
5. Остар. Моделирам, обработвам материали като восък, глина, злато и под.; изработвам, слепвам. В отделност тези фигури и образи ни убеждават, че ръцете, които са ги лепили, не са следвали никаква определена идея, а са само лепили, та .., каквото излезе. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 381. Рисуват го [героя] художници в картина, лепят му скулпторите бюст от глина. Ем. Попдимитров, СР, 84. Старецът то ся умисляше и си шепнеше сам си „ох, много ся забавиха“, то ся прекръстяше и залягаше пак да пише и да лепи злато. Е. Мутева, РБЦ (превод), 80. Той пак ся залови за работа и поче да лепи восчан образ. Е. Мутева, РБЦ (превод), 122. лепя се страд. Семейството на шивача живееше винаги в бедност .. Всяка дреха се износваше докрай, минаваше от по-големите към по-малките деца, кръпките се лепяха една до друга. Д. Талев, И, 219.
ЛЕПЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. С предл. о, до. Заставам или се движа много близо, плътно до нещо; залепвам се. Сетне накваси и поша, сгъна го пред уста, за да може да диша в дима, и се запромъква назад, като се лепеше ο зидовете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 497.
2. С предл. о, на, по, за. Заставам близо до нещо и се задържам там обикн. поради това, че то силно привлича вниманието ми; залепвам се, лепвам се. Детето беше съвсем неспокойно. Току се лепи ο прозореца па купето или подскача като гумена топка от гувернантката при Гики и обратно. А. Страшимиров, Съч. V, 235. Накараха Иринка да обещае, че вече няма да се лепи на чешмата. Щом се върнеха от училище, децата тичаха на чешмата пред блока. Ст. Поптонев, НСС, 134. Политическите затворници увили се в дрипи, .., се лепяха по тръбите на радиаторите с надеждата, че ей сега или подир няколко секунди ще пуснат пара и тръбите ще започнат да се затоплят. Д. Ангелов, ЖС, 383. По това време от годината дъбовете изпущаха обилен сок и по техните напукани от излишък на сила стъбла се лепяха най-различни насекоми, дошли да вкусят от тоя опияняващ нектар. Ем. Станев, ПЕГ, 100.
3. С предл. по, за, върху. Задържам се върху някаква повърхност, дреха, мебел и др.; залепвам се, налепвам, лепвам се. Не беше леко — пръстта се лепеше по лопатата, поизплезвах език и пот се стичаше по челото ми. Сп. Кралевски, ВО, 11. На края [на опашката] имаше кичур от дълги косми, по които вечно се лепяха бодли, лепки и други боклуци. Елин Пелин, ПР, 46. Те [дрехите] не ловят ни кир, ни леке, ни прах, по тях нищо се не лепи. Ц. Гинчев, ГК, 172. Пече юнското слънце и дига прах по пътя, а прахът се лепи по потното чело на Игнат. Кр. Велков, СБ, 75. Когато е мокра, тя [пясъчната почва] са не лепи на земледелческите оръдия, като другите почви, следователно нея можеме да обработваме и рано през пролетта, и късно през есента, и във всяко време. Знан., 1875, бр. 10, 153. ● Обр. „И добичето е като човека — казваше той [Христака], .. Чакаш ли да му мине глада, храната не се лепи така по него.“ Ил. Волен, МДС, 186.
4. С предл. за, по, на, върху. Плътно се допирам до нещо; прилепвам, залепвам се, лепна. Тънките му потури се лепят като лапад по снагата му. К. Петканов, СВ, 193. Обърканите ѝ коси безредно се лепяха по влажните от сълзи бузи. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 3. Още пладне недошло, а горещината стана вече нетърпима. Излезеш навън няколко крачки, а пот като град потече от лицето ти, ризата ти се лепи за снагата. СбЗР, 18. Стъпи [Танашакът] на задния стол на кораба и взе един грозд. Преди да вкуси, го похвали: — От сладост се лепи. К. Петканов, СВ, 189.
5. С предл. по, о, около, към. Заставам до някого или тръгвам с някого или група, множество, като неотклонно го следвам; залепвам се, лепвам се. Деца, младежи, жени, работници, чиновници и свободни граждани непрекъснато се лепяха по първомайските редици и задръстваха движението. К. Петканов, В, 173-174. Да, всички се лепяха около Стефан Кибаров; имаше си той и неколцина най-верни люде, имаше си партия. Д. Талев, ГЧ, 36. Кешанските праматари от страх карали стоките си с общ керван и към него един по един се лепели разни кираджии и пътници, излезли от Гелибол. Ст. Сивриев, ПВ, 24. Но колкото отбягваха от Ясеня, толкоз повече ся лепяха ο Петра. Д. Димитров, Я I (превод), 71. ● Обр. Мислеше, че болестта може по някакъв начин да прихваща и хората, а пък тя сега е като рохко яйце. Всичко може да се лепи за нея, затова трябва много да се пази! Ст. Даскалов, СЛ, 217.
ЛЕПЍ МИ СЕ безл. Напълнявам лесно. Не ме кани с тези сладкиши, че много ми се лепи.
◊ Лепят се като мухи по някого. Разг. Много го харесват представителите от срещуположния (другия) пол, увличат се по него. „Та що? Да не съм виновна, че ме харесват? Лепят се по мене като мухи...“ Б. Болгар, Б, 118. И на любов му върви. Даскалиците се лепят по него като мухи под конска опашка. Чудомир, Избр. пр, 288-289. Устата (устните) ми се лепят. Разг. 1. Говоря с удоволствие хубави неща за някого. Хубостта на Цветана нямаше изказ. Когато момците говореха за нея, устата им се лепяха. К. Величков, ПССъч. I, 155. — На най-хубавата телица даде твоето име. Само да го чуеш как галено ѝ вика .. Устните му се лепят от благост и сладост. К. Петканов, ЗлЗ, 126. 2. Подмазвам се пред някого, като му говоря ласкаво, угоднически. Устата ѝ се лепяха, като разговаряше с по-висшестоящ.