ЛЕСЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е покрит с лесове; горист. Езерото разлива от една страна тихите си и прозрачни вълни и от друга — високи и лесисти планини допират до небето. К. Величков, ПССъч. VIII, 104. След два дни ромеите стигнаха до Траяновата врата и плъзнаха долу по прохода и горе по лесистите възвишения. А. Дончев, СВС, 582. Петроханският проход се ясно очертава от конусообразния лесист връх Градище, с остатъци от стари крепости. П. Делирадев, В, 252. Стигнах Вървището. Това е дълбок, със стръмни брегове и тесен като трап, лесист дол, врязващ се в източния склон, покрит с иглолистен лес. Н. Попфилипов, РЛ, 97. Този планински градец, обиколен с лесисти бърда, имаше 650 каменни къщи. Г. Бенев, БК (превод), 60.