ЛЀСЍЩЕ1, мн. -а, ср. Остар. Увел. от лес; горище. Български села са устроени въобще по предели, де има реки, източници, извори и кладенци, а най-паче де има гори и лесища. Г. С. Раковски, Π I, 31.
ЛЕСЍЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Увел. от леса. Ово повесмо длъговесмо, .. Посеял го дядо на лесище, родило се, преродило, от сто гръсници едно зръно дало. Ил. Блъсков, С, 25.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.