ЛЕСКА̀1 ж. 1. Вид храст от семейство брезови, чийто плод — лешник, е много ценен с високото съдържание на мазнини, белтъчини и витамин С, широко използван в сладкарството, бояджийството, сапунената промишленост и парфюмерията. Corylus avellana. Сега той [Янко] се промъкваше предпазливо, като хващаше и отстраняваше с ръце грапавите с накъдрени листа клончета на леските да не шумят. Ем. Коралов, ДП, 143. Ще изкорени [Кольо] старата черница и на нейно място нова къща ще издигне. За вратника ще донесе от гората млада, гъвкава леска. К. Петканов, СВ, 61. По припеците се червенееха узрелите дренаци, а леските стояха приведени от гроздове млечни лешници. Л. Галина, Л, 68. Мома седна пред зелена бука, / момък седна под сухата леска: / — Кам ти моме големата рода? Нар. пес., СбВСтТ, 951.
2. Стъблото на този храст като материал, използван в бъчварството и бита. Кацарят дъгите извива / и свива леските на обръчи. Ламар, Худ. С I, 198.
3. Бот. Род храсти, по-рядко ниски дървета от семейство брезови, от които у нас се срещат два вида. Corylus.
◊ Турска леска. Дърво от род леска с едри плодове, заради които се култивира, а от стъблото му се изработват дребни стругарски изделия или се използва в мебелната индустрия. Corylus colurna. Турската леска, за разлика от обикновената, има ценна дървесина, която се използва в мебелната индустрия и за направа на дребни стругарски изделия. Δ Турската леска се култивира заради много ценните едри плодове.
ЛЕСКА̀2 ж. Твърда глина, почти вкаменена, като скала, която има синкав цвят, цепи се на плочи и покрива долове, дъна на реки; шиста. Синият вир беше на стотина разкрача по-долу от моста. Макар не по-дълбок от човешки бой, той беше застлан с някаква синкава леска и изглеждаше бездънен. СбСт, 172. Пътят продължаваше по левия бряг на долината между ниски шубраци и сипеи, каруците дрънчаха по синкавите лески на доловете. Ем. Станев, ИК III, 226. Глинени лески.