ЛИ1 частица. I. Въпрос. частица. 1. За запитване в пряк въпрос. а) При очакване на отговор, с който да се потвърди или отрече нещо. — Спиш ли? — Не спя. — И аз не спя. Д. Габе, Н, 13. — Да беше първом похапнал .. Да ти нарежа ли от лютивата наденичка? А. Гуляшки, МТС, 65. — Ти, кай, знаеш ли къде е Антимовския хан? Й. Йовков, ΒΑΧ, 105. Помниш ли, помниш ли, тихия двор, / тихия двор с белоцветните вишни? Д. Дебелянов, С 1936, 69. Болен ли си? Δ Работиш ли още? l В учтив въпрос — Не можем ли да избиколим това село? — попита Иванов, потен. Ив. Вазов, Съч. XII, 126. „Няма ли да се сърдите, господине, ако ви дам моята дреха?“ Ив. Вазов, Съч. XXII, 34. — Ах, как искам да си имам детенце! Не можеш ли да ми кажеш отде да го взема? Св. Минков, СЦ (превод), 65. Може ли да ми услужите с Вашата писалка? Δ Бихте ли ми подали парче хляб? Δ Възможно ли е да ме изчакате десетина минути? Δ Трябва ли непременно да Ви се обадя? Δ Налага ли се да идвам пак довечера? б) При искане на точен отговор за това, което се пита. — Ама Григоров ли бе? Начо ли? — питаше един. Ив. Вазов, Съч. X, 11. Дал бог добро, господине. / Кой сте ваша милост? / Кой? Аз ли? Ив. Вазов, Съч. XIX, 6. Пишете за Ботев! — / „За Ботев ли?“ — / Сядам. / Елате в сряда, / към седем. Н. Вапцаров, Избр. ст 1951, 136. в) При изразяване на съмнение, несигурност или колебание; дали. „Бяла лястовичка — мислеше си той. Има ли я!“ Й. Йовков, ΒΑΧ, 117. — Да разбия тези глави и да вървя там, където ми е мястото... при червените. — Направи го де! — Сакакушев иронично се усмихна. — Имаш ли толкоз кураж? Д. Добревски, БКН, 33. Сън ли е? Той пътува с български трен. Г. Стаматов, Разк. I, 64. А неговите приказки за Царев връх не бяха ли само спечелване време. Ив. Вазов, Съч. XV, 14. О, не бе ли тъй сладък дъхът / и на първата пролет щастлива? Д. Дебелянов, С 1936, 36. г) Обикн. след глаголите видя, зная във 2 л. или кажа. При привличане на вниманието на събеседника при уверяване в нещо. „Видиш ли тоя концерт от вълчи воеве против мене, брате, казвал той на Пиперкова.“ Ив. Вазов, Съч. 11, 39. — Видите ли, г. Хаджиев, мъж ми се помина без време. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 345. — Знаеш ли, тебе дирех .. Като изтърси трохите от стола, тя седна доволна до Боян. М. Грубешлиева, ПИУ, 199. — Ние не сме достойни да развържем връзките на обувките му. .. — Знаеш ли как го тачат в манастира!— разпали се Тинко. — Имат го като светия, не знаят къде да го дянат. Г. Караславов, СИ, 6-7. — Ами знаеш ли, че в тъмното, както вървиш, земята изведнъж се свършва и падаш с глава надолу. Д. Габе, Н, 14. Ние питаме г. Бозвелиев да ни каже какво гласят всички тия „заявления“ на г. Сакъзов? Не това ли, че само чрез „общо дело“ България може да напредне икономически. Г. Георгиев, Избр. пр, 197. — Че ти какво мислиш? — продължи приказката си чичо Митуш. — Аз да ти кажа ли, държа добитъка no-горе и от чиляка. Й. Йовков, АМГ,12. д) След глаголите чуя, разбирам във 2 л. При изразяване на настойчивост. — Като те попитат, де се крия, ти да кажеш, но само тям да кажеш, чуеш ли? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188. И довечера повечко да попасеш воловете, чу ли? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. — Че остави това, ами друга поразия: дохожда сутринта, разбираш ли, една жена, почуква на вратата. Аз — „слободно!“ Ал. Константинов, БГ, 22. И понеже във връзка с това тук трябва да се открие нова ракетна база, налага се да си обирате крушите. Ясно ли е? Прибирай си кимоната и изчезвай! ВН, 1960, бр. 2739, 4. е) При изразяване на отрицателен отговор. — За какво се смее? — Знам ли го? .. смее се. Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. Запушиха. Но никой още не можеше да намери дума за разговор. — Кого чакаме още? — попита Фиката. — Знам ли? — дигна рамене Пантов. — Дончо е тука. Г. Караславов, СИ, 120. — А мъжът ти с кого се среща? — Знам ли го — мъжка работа. Пуснете ме при детето. X. Русев, ПС, 150. — Яд ме е, че увърташ... Направо говори. .. Та смея ли направо! — горчиво каза Юрдекът. П. Вежинов, НС, 238.
2. Във въпроси (преки или риторични), с които се изразява някакво чувство. а) Обикн. след отрицание не или количествени наречия като: много, малко, толкова и под. При изразяване на възражение, неодобрение, недоволство; дали, нима. — Та какво повече да ѝ дам? — .. — малко ли бяха толкова пари месечно. Ив. Вазов, Съч. IX, 11. — Чакай бе, Чорни... Не сме ние кои да е... Първица ли ни е ... И да напълнят полето с жандармерия — пак ще се промъкнем. П. Вежинов, НС, 239. Малко ли е двор у нас тука, та ще скита по чужди дворове. Й. Радичков, СР, 112. — А двата наполеона от моя хак? Не ги ли изяде? Й. Йовков, Ж 1945, 27. — Ох, ох! — за вървене ли ми е по тоя пек из тия буйни ливади, ама какво като и билки трябват! Ц. Церковски, ТЗ, 25. — На, Бог ми е свидетел... — Слушай, бе Тинко! — изпъчи се изведнъж Аврадалията. — Ти на мене ли ще разправяш? От трийсет години ви знаем — по-напред тейка ти, а от десетина години и тебе. Г. Караславов, СИ, 8. Много ли е да дадеш самун хляб и бучка сирене на един прегладнял и безпомощен старец. б) При изразяване на възмущение, негодувание, укор; нима, дали. — Такова ли време избрахте да ме карате, господин старши! Елин Пелин, Съч. I, 214. — Няма ли за тебе хурка и игла? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 18. — Хич бива ли човек да си губи уважението за едно теле? Н. Каралиева, Н, 97. — Ех, пък и тия! — махна досадно с ръка Николай, сякаш искаше да спре звънеца. — Тъкмо сега ли намериха. П. Проданов, С, 6. Хаджиев: — Само ми мътиш главата с разни глупости и ме караш да излизам от кожата си. .. О-хо, закъснял съм, а мене хора ме чакат за важна работа. Хаджиева: — Твоите работи... Хаджиев: — Пак ли... пак ли?... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 340. в) При изразяване на закана. — Така ли?... — попита Борис. — Да не си въобразявате, че „Никотиана“ и аз сме вече излишни за вас? Д. Димов, Т, 521. — Видиш ли? — каза Емексизът и изтегли ятагана си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 22. — На тебе все не може да се угоди ! .. Я тръгвай, додето не съм се разсърдил, че видиш ли пръчката? П. Бобев, ГЕ, 19. Ала втурнаха се тук стражарите / парите, лъчите да ловят: / — Демонстрация ли? Я ги карайте в ареста и там ще разберат! Хр. Радевски, Избр. пр II, 96. г) При изразяване на учудване, изненада; нима. — Готви се въжето, Гроздане, — рече Точката — ще те бесят. — Тъй ли? Защо? Й. Йовков, Ж 1945, 43. — Противникът се уплаши и отстъпи. — Така ли? Ив. Мартинов, ДТ, 93. — Него не са го убили, той от собствена смърт се гътна. .. — Тъй ли... цъка език бай Сато. Др. Асенов, СВ, 155. Петльо спря. .. — Слушай, дядо! Аз съм безделник, никому ненужен. Затуй ще се пръждосам от тук... Старият птицевъд се разсмя с глас: — Такваз ли била работата? Ха, ха, ха! Че кажи бе. П. Бобев, ГЕ, 16-17. — Какво! Няма ли още Боримира, — попита той зачуден. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. — Не познаваш ли ме?... Има си хас! Че аз съм Велин! Елин Пелин, Съч. I, 54. — Възможно ли е в моята държава, и то в собствената ми градина, да живее такава чудна птица, а аз да не съм слушал нито веднъж досега за нея и да научавам всичко туй от книгите? Св. Минков, СЦ (превод), 4. д) При изразяване на одобрение, възхищение. Доведе майци си отмяна и помощница. Че то пък и невяста ли беше! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. И не мога, право, да се наслушам тогава на техните мили песни и сладки припееш, .. Че то пък и песни ли се пеят по копан, я! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 13. Гледките на природата — има ли Нещо по-възхитително? ...Ив. Вазов, Съч. XXVI, 17. Тука покрай стобора се проточила цяла леха здравец, .. По̀-таме пък... та може ли да се изкаже всичко? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12.
3. За усилване. а) След друга въпросителна дума. При подчертаване, наблягане на въпроса. Човекът вървеше бавно, прегърбен под тежестта на голям наръч пръти и вършини, чийто сухи върхари се тътреха по земята. „Кой ли ще е този инок?“ — питаше се Теодосий. Ст. Загорчинов, ДП, 384-385. И срам беше я — как ли ще се спре и как ли ще му подаде медника си. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 39-40. Бедното момиче, хвърлено в живота да търси своето съществуване сред страшната днешна действителност колко ли пъти ще се разочарова от своя жизнерадостен нрав и красота!... Кр. Велков, СБ, 94. Помня, че имаше хурка на пояса си, но не предеше. И защо ли я беше взела? Й. Йовков, ΒΑΧ, 100. То сякаш приказка добре позната смълчани слушаме за кой ли път: / как дали солунските двама братя / на вcu славяни книга да четат. Бл. Димитрова, Л, 23. — Как жива ли е? — извика Бойчо. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 178. б) Обикн. след въпрос. местоим. При подчертаване на пренебрежение. Кой ли ти мисли за студ и мраз, когато отива при приятели. Δ Като си човек на място, кой ли ти гледа как се обличаш. в) Между повторен един и същ глагол. При подчертаване на продължителността на действието. Като излязохме от клас, гледам, ученикът, цял зачервен от плач, .. и хълца ли, хълца. Ив. Димов, АИДЖ, 23. Слънцето беше клекнало над хайдушки камък, долините се засенчиха вече, а геровчани играеха ли, играеха... Тържеството продължаваше. Кр. Григоров, ОНУ, 153. С епични мъки и търпение успях да взема рейса за село Владимирово — все пак нали има рейс! А добруджанският народ пътува ли, пътува по безкрайните бели пътища на равнината. Н. Стефанова, РП, 28.
II. Като съюз. В непряк въпрос: а) След глаголи като: питам, видя, науча, узная и др. Въвежда подчинено допълнително изречение; дали. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора, да види всичко ли е в ред. Елин Пелин, Съч. III, 13. — Дойде до нашите уши, че при теб идвали пратеници от великия доместник, за да узнае ще ли се отметнеш от Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 408. — Бай Ганьо го пита, знае ли де живее Иречек. Ал. Константинов, БГ, 39-40. Госпожа Евдокия [очакваше гости] — за да се научи истина ли Павлакеви ще имат годеж до другата неделя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4. б) След безличен израз. Въвежда подчинено подложно изречение. Ще ли и в бъдеще да ни се запази тоя рай — неизвестно. Ив. Вазов, Съч. XV, 10.
◊ Га че ли сложен съюз. Диал. Като че ли. — Па таквизи коладници сопа, сопа, .. — Защо бе, бабо, .. — Защото през която къща поминаха, то га че ли цигане поминаваха. Ил. Блъсков, СК, 46. Не по-малко за осъждаше е и онзи, който има някое знание и наука, па не ще да научи никого, той е по-лошав и от сребролюбеца, защото скрива нетленния талант, що му е даден от бога, като го заравя в земята — .. га че ли би го укривал от света. У, 1871, бр. 9, 130. Едва<м> ли сложна частица. За изразяване на съмнение в нещо, липса на пълна сигурност в нещо; надали, кой знае. Едва ли имаше шестнайсет години, а изглеждаше по-голям. П. Здравков, НД, 20. Нако е надушил по някакъв начин за капана, който му се готви, и едва ли скоро ще тръгне по работа из планината. Кр. Велков, СБ, 149. Едва ли не сложно нареч. Приблизително, почти. Като изля в устата си едва ли не половината стомна, той също седна да се изува край огнището, без да обръща внимание на закачките на другарите си. Д. Талев, И, 211. — Вещите са за краен случай, .. — А това не е ли краен случай, че войниците ходят едва ли не боси...? П. Вежинов, ВР, 172.
ЛИ2 съюз. I. Подчинителен. 1. В подчинено обстоятелствено условно изречение: а) При изразяване на реално и потенциално условие; ако, в случай че. — Преклониш ли глава пред врага, аз ще поведа дружината, тъй да знаеш! М. Марчевски, П, 31. Имам още едно царско желание — изпълниш ли и него — твое ще бъде момичето. .. — Кажи какво трябва да направя? — попитал стрелецът. А. Каралийчев, ТР, 136. — Боли ли ви за Симеонови завети, внесете ред в Преслав и в царството, сложете юзди на боляри, владици и вожди, а не дигайте метеж! Н. Райнов, КЦ, 42. Окажеше ли се някой без лична карта, веднага го отвеждаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 222. б) При изразяване на условие, противоположно на действителността, нереално условие; ако, ако да, в случай че. Имах ли поетична дарба, щях да пиша стихове. Δ Беше ли дошъл тогава да я отведеш, нямаше да се случи с нея нещастието. Δ Откриеха ли ме тогава, сега не щях да съм жив. Δ Знаех ли това, щях да му го кажа.
2. В подчинено обстоятелствено условно изречение с отсянка за време, при повторително действие. За означаване, че възможността да настъпи действието в главното изречение е в условна зависимост от времето, в което се осъществява действието в подчиненото изречение; ако, всеки път когато, винаги когато. Почнеше ли се зимата, почваха се и веселбите. Й. Йовков, Ж 1920, 29. Съмнеше ли, глухонемият навличаше джубето си, дигаше тоягата и се запиляваше по полето. Г. Караславов, СИ, 21. Утихнеше ли вятърът, разчистеше ли се небето, равнината изведнъж се успокояваше. В. Нешков, Н, 5. Завие ли буря в коминя, завие ли псе срещу месечина, закиска ли кукумявка върху запустяла стреха, .. — Мойше тръпне, като застреляна птичка, .., а сърцето му трепти, трепти ще се пръсне. Ал. Константинов, Съч., 225-226.
3. В подчинено обстоятелствено условно изречение с отсянка за причина, при обобщаващо действие. За означаване, че възможността за осъществяване на действието в главното изречение е в условна зависимост от причината за действието в подчинено изречение; ако, при положение че, щом като. В село човек хвърли ли тридесет лазарника, мъчно може да се ожени. Елин Пелин, Съч. I, 167. Работи ли човек, все ще успее. Δ Здрав ли е човек, може да се труди. Δ За женене ли е някой, да се жени. Δ Има ли сили човек, все ще се бори.
II. Съчинителен. 1. Ли... ли. За свързване на еднородни части на изречението или на прости изречения в едно сложно съчинено изречение (към всяка една част или към всяко изречение) при изреждане предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности. — Тико — обърна се той към ковача, — вземи нещо, желязо ли, тенекия ли, та да удряш, пък аз ще измъкна плашилото. Й. Радичков, СР, 122. Грозде ли се набере, ябълка ли се обере, шира ли се наточи, .., пача ли се свари — най-напред се раздава на махалата и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 43. Слънце ли грееше, мъгли ли покриваха гората, непрогледна нощ ли обвиваше простора, те — партизанските пътеводци, вървяха по верен път и отвеждаха групата, четата, дружината, щаба на уреченото място и време. К. Ламбрев, СП, 120-121. Трънка ли, слог ли, глог ли бутнеш и току изтопурка заек като ковано магаре. РД, 1965, бр. 133, 2.
2. Ли... или. Разделителен съюз. Свързва еднородни части на изречение или прости изречения в сложно при означаване на взаимнозаменящи се или взаимноизключващи се възможности. Всички тия движения, повтаряха ли се редовно, или пък изненадваха с разнообразието си, бяха всякога отмерени. Й. Йовков, Ж 1945, 16. Дъжд ли беше превалял, или това беше роса, не зная, ала дървото беше цялото покрито с капки. А. Дончев, ВР, 61. Орце позамижа и го погледна през натежалите си клепки. Въгленов пак ли искаше да го клъвне, или беше искрен? Д. Спространов, С, 204.
◊ Ако... ако ли сложен съюз. В сложно смесено изречение въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие при взаимно изключващи се възможности. Ако не може не кой да е слънце, той нека бъде луна (месяц); ако ли не може и луна да е, нека бъде звезда. Н. Рилски, ОМР, V. Ако ли не..., то сложен съюз. Разг. В сложно смесено изречение въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение, с което се означава, че неизпълнението на условието обуславя действието в главното изречение. „Това ако стане и градът ще ви повърнем, и договорът си пак ще опазим с вас толкова вярно и почтено, колкото сме го пазили и донине; ако ли не, то да знаете че ще има война.“ Г. Кръстевич, ИБ, 257. Може би пак да видя родното си място, майка си и децата си. Ако ли не, то, миличкий боже, по-добре да си не научат. Китка V, 1887, кн. 13, 9. Ако ли <пък>... <то (тогава, тогаз)> сложен съюз. Разг. В сложно съставно или смесено изречение въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие. При означаване, че действието на главното изречение е последица от възможността за осъществяване на действието в условното изречение. Ако ли ся случи да не влезе царицата в него [кошчето], дигат ся сичките други пчели, та избягват до една, защо не могат без царица. П. Берон, БРП, 119. Ако ли си почоплиш носа, то излазя кръв. У, 1871, бр. 14, 255. — Почакай само да видим кого търси [татарчето] и що му е зора; ако са Жельови — то нищо, но ако ли има там други коля... Тогава... Ил. Блъсков, ИС, 84. Ако ли пък гладът захване да са уголемява и ний го не възпрем някак, то той ще бъде ужасен огън, който на пътя сичко изпогорява. У, 1871, бр. 14, 217. Камо ли сложен съюз. Диал. При съпоставяне на две възможности, като чрез отричане на първата се засилва отричането на втората; още повече. А в Унгария беше така, че нямах време да подсвирна, камо ли да пиша писма. Ем. Манов, ДСР, 100. Пътят минава покрай Станковата кошара. Из ония места и през деня е страшно, камо ли нощем! А. Гуляшки, ЗР, 242. Като че ли сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за сравнение при означаване на предположение, несигурност; сякаш. Войникът, без да усили хода на коня си, отвърна бавно, като че ли предъвкваше думите си под своите дебели въси, прилични на къдели. Ст. Загорчинов, ДП, 296. Стоян попристегна пояса си... Видя стара, прегърбена жена, .. — Седни там — каза му тя, но като че ли не го забелязваше. Д. Талев, ЖС, 94. Не ли. Диал. Камо ли. Пари немам титюн да си купа, / а то не ли сватба да направа. Нар. пес., СбНУ XIV, 18.
ЛИ ж. Мярка за дължина в източноазиатските страни до 500 м — различна за всяка страна. В КНДР широко е разпространена легендата за древните богатири .. Но за да успее обикновения човек да стане богатир, необходимо било да срещне коня дракон, който изминавал за един ден 1000 ли. ВН, 1960, бр. 2604, 4.
— Кит.