ЛИА̀НА ж. и (рядко) лиа̀н м. Дървенисто увивно растение обикновено в тропичните гори с тънко и дълго стебло, което посредством мустачета се прикрепва към съседни растения или др. опора. Дори и капитанът, .., правеше отчаяни, но несполучливи опити да се изкачи по стръмния скалист бряг, като се хващаше ту за някоя лиана, ту за някой храст. М. Марчевски, ОТ, 45. Често може да се види и лиана с дебело дървенисто стъбло, която обвива едрите горски дървета. Л. Мелнишки, С, 9. Най-големият лиан в цялата градина расте тук близо до входа. Ние трябва да го видим. И ето го лианът великан. Дълъг повече от 150 м, дебел в основата си повече от 30 см, той се издига високо до върха на дървото. В. Атанасова, ДБ, 31. По яките, усукани като корабни въжета лиани се премятаха маймуни... П. Бобев, ГЕ, 59. После уловихме една тясна, губеща се между лианите и лозниците пътека. Ал. Гетман, ВС, 287.
— От фр. liane.