ЛЍБАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Нежен, мил, приятен, любезен. И чувах едно либаво чуруликане от радост, а при това други женски глас, който ми довикваше: .. „хайде притегли ни сега три оки риба, че утре пак ни донеси!“ Св. Миларов, СЦТ, 24. Мойта мила са родила / най-хубава, най-либава — / даровита хубавица, / райска мила птица. Нар. пес., СбНУ XLVI, 261. Сяко нещо доде е малко, се е либаво. П. Р. Славейков, БП II, 152.
ЛЍБАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Слаб, крехък, неукрепнал, чувствителен. Може ли либавото цветице да вирее, след като червей е прегризал тънкото му коренче? СбЗР, 47. Някои, .., къпят и децата в студена вода, но това не бива да ся допусти докле децата са малки, слаби и либави. Й. Груев, КН 7 (превод), 83. Очите па детето са много либави, затова ги вреди всяка светлина. Лет., 1874, 89. На овците поноси по-суха храна; тии са по-либави от говедата, та от влажна и мокра храна лесно ся поболяват. Лет., 1874, 275.