ЛИБАДЀ, мн. -та, ср. 1. Остар. Връхна дреха, подплатена с памук, гъсто изшита с тегели. Той е седемдесетгодишен старец, облечен в дълго жълто либаде. Й. Йовков, Разк. III, 167. В своето празнично облекло — черно късо либаде и дълги тесни панталони — цялата му фигура беше изпълнена с достойнство. Д. Спространов, ОП, 234. Се облече малка Стана / кошулята копринена, / .. / Върз кошуля сина сая, / .. / Върз саята либадето, / либадето сърмалия. Нар. пес., СбБрМ, 422.
2. Разг. Къса до кръста лека връхна дреха като пардесю, която не топли. Туй не е дреха, туй е либаде, я си сложи вече палтото, че застудя.
— Typ. libade (вж. М. Моллова, Относно ориенталските заемки в „Бълг. тълковен речник“, 534-539, сп. Бълг. език, 1964, кн. 6).