ЛИБЕРА̀Л м. 1. Привърженик, последовател на либерализма (в 1 знач.). Аз съм либерал. Казвам го открито. Либерал съм по убеждение, защото обичам свободата. Т. Влайков, Съч. III, 54.

2. Полит. Член на либерална партия. Телчаров, който открай си бе ярък либерал, застана в редовете на либералската фракция. Т. Влайков, Съч. III, 199. — Вие no-добре се огледайте какво става тук, какво върши вашето Търново? Митинг на либералите, на опозицията, на противниците на княза. В. Геновска, СГ, 25. Дейността на Драган Цанков в опозиция на консерватори и на либерали, излизането на Стамболов на политическата сцена .. — всичко това са богати страници от нашата политическа история, описани с вещина. С. Радев, ССБ I, 17.

— Фр. liberal през рус. либерал. — В-к Свобода, 15. II. 1872. —Друга (простонар.) форма: лебера̀л.


Източник: Речник на българския език (онлайн)