ЛЍДЕР м. 1. Водач на политическа партия. Кантарджиев беше не по-малко изненадан, че между министрите няма нито един партиен лидер от затворените в Шуменския затвор. Ем. Станев, ИК III, 194. За нещастие, беше се влюбил в госпожица — съвършенство, дъщеря на лидер от противния лагер. Г. Стаматов, Разк. II, 9. Сега той [Барутчиев-старият] изглеждаше на върха на могъществото си, .. Лидерите на демократическата партия му се подчиняваха сляпо, а царят го викаше на коронни съвети. Д. Димов, Т, 136. Най-независимият вестник „Дневник“ е почнал художествена изложба на земеделски лидери. Хр. Смирненски, Съч. III, 102. // Разш. Човек, който е начело на някаква дейност, направление. Салвадор Дали е един от лидерите на сюрреализма.
2. Този, който е пръв в листата на класирането при състезания обикн. в спорта. Младите баскетболисти на „Септември“ започнаха добре срещу лидера на турнира „Академик“. ВН, 1961, бр. 2976, 3. Лидер в класацията за месеца е състав „Ритон“.
— От англ. leader през рус. лидер.